Посветено на Васко и Гери
По пътя карат горди и безстрашни...
Със книжка в джоба някъде от вчера...
И без да осъзнават, са опасни,
и често не успяват "за вечеря"...
Свистят спирачки, мокро е навън
и гумите се хлъзгат на завоя...
Дърво крайпътно -удар, тътен, гръм...
От тук нататък ясен е развоя...
Момчето -"мъж", момичето - "жена"
след дрязга се качили във колата.
Потеглили след празник през нощта
и пътят им се свършил по-нататък...
На него - младия абитуриент -
живота му приключи там, край пътя...
На нея - именничка в този ден -
съдбата ú донесе много мъка...
И силното момиче оцеля,
но нашият приятел си отиде...
За нея всеки ден благодаря,
за него болката не ще премине...
И трудно е, но пътят ни зове,
и тръгваме със сълзи на очи...
Пред тебе, гордо, глупаво момче,
прекланяме глави да помълчим...
В памет на Васко... Винаги ще бъдем с теб!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Инна Все права защищены
