27.05.2009 г., 17:22

Посветено на Васко и Гери

538 0 2

По пътя карат горди и безстрашни...

Със книжка в джоба някъде от вчера...

И без да осъзнават, са опасни,

и често не успяват "за вечеря"...

 

Свистят спирачки, мокро е навън

и гумите се хлъзгат на завоя...

Дърво крайпътно -удар, тътен, гръм...

От тук нататък ясен е развоя...

 

Момчето -"мъж", момичето - "жена"

след дрязга се качили във колата.

Потеглили след празник през нощта

и пътят им се свършил по-нататък...

 

На него - младия абитуриент -

живота му приключи там, край пътя...

На нея - именничка в този ден -

съдбата ú донесе много мъка...

 

И силното момиче оцеля,

но нашият приятел си отиде...

За нея всеки ден благодаря,

за него болката не ще премине...

 

И трудно е, но пътят ни зове,

и тръгваме със сълзи на очи...

Пред тебе, гордо, глупаво момче,

прекланяме глави да помълчим...

 

В памет на Васко... Винаги ще бъдем с теб!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Инна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • страхотно е и много тъжно
    yotovava : това може да се случва всеки ден и за теб да е само новина но всички тяхни близки е трагедия .
    Браво Инче
  • ... атова се случва всекиш ден!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...