Посветено с болка
на сестра ми
Изпуснат вопъл и отронена сълза,
коси разпуснати, небрежно разпилени,
ръце тъй нежни, а прекършени крила,
очи прекрасни, но безкрайно натъжени.
Отсреща - празни две очи студени,
безмълвни устни, свити вежди,
блуждаещи ръце, оставили без време
едно сърце без вяра и надежда,
любов, мечти и светъл път...
Това е в миналото вече.
Сега в различни стаи даже спят
и са един от друг така далече.
Сълзата няма две очи да стопли,
ръцете нежно няма да го галят,
но в нощите си той ще чува тихи вопли
и във съня си името и ще повтаря.
Изпуснат вопъл и отронена сълза,
коси разпуснати, небрежно разпилени,
ръце тъй нежни, а прекършени крила,
очи прекрасни, но безкрайно натъжени.
Отсреща - празни две очи студени,
безмълвни устни, свити вежди,
блуждаещи ръце, оставили без време
едно сърце без вяра и надежда,
любов, мечти и светъл път...
Това е в миналото вече.
Сега в различни стаи даже спят
и са един от друг така далече.
Сълзата няма две очи да стопли,
ръцете нежно няма да го галят,
но в нощите си той ще чува тихи вопли
и във съня си името и ще повтаря.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Попова Все права защищены
