изречена (Мая Попова)
325 6799
29.06.2006 г., 10:06 ч.

Посветено с болка 

  Поезия » Друга
1617 0 6
на сестра ми

Изпуснат вопъл и отронена сълза,
коси разпуснати, небрежно разпилени,
ръце тъй нежни, а прекършени крила,
очи прекрасни, но безкрайно натъжени.
Отсреща - празни две очи студени,
безмълвни устни, свити вежди,
блуждаещи ръце, оставили без време
едно сърце без вяра и надежда,
любов, мечти и светъл път...
Това е в миналото вече.
Сега в различни стаи даже спят
и са един от друг така далече.
Сълзата няма две очи да стопли,
ръцете нежно няма да го галят,
но в нощите си той ще чува тихи вопли
и във съня си името и ще повтаря.

© Мая Попова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??