10 мая 2010 г., 00:38

Посветих си го

1.3K 0 7

Преди последната обиколка на преломните петдесет

продължавам да си тичам самотен.

Подарък  няма кой да ми донесе,

пък бил той дори оборотен.

Затова си правя автонаграда -

спирам да пуша,

AC/DC на живо ще слушам

и с костюмче от "Прада"

ще яхна двеста коня

по недовършените ни автостради.

Няма сълзи да роня

и за несподелените си любови да страдам.

На живота във зноя,

само за събиране на листата от календара,

на колене с достойнство ще падам.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милко Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...