Преди последната обиколка на преломните петдесет
продължавам да си тичам самотен.
Подарък няма кой да ми донесе,
пък бил той дори оборотен.
Затова си правя автонаграда -
спирам да пуша,
AC/DC на живо ще слушам
и с костюмче от "Прада"
ще яхна двеста коня
по недовършените ни автостради.
Няма сълзи да роня
и за несподелените си любови да страдам.
На живота във зноя,
само за събиране на листата от календара,
на колене с достойнство ще падам.
© Милко Христов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
