27 нояб. 2008 г., 18:30

Потайностите на загадъчното

729 0 1
От потайностите на загадъчното
в безвремието на очите ти
Слънцето е над порядъчното,
обгърни ме с косите си. 

И пътищата са забравени,
въздишката преднамерено подправена,
тези грижи са предвидени,
мисълта ти е оставена.

Пречупвам погледа в сенките,
изписани от времето,
предвиждам с теб безсилие
да си взема бремето.

Отливаш малко от сълзите,
мразя да ги пия.
Бягах срещу вълните,
невидимото ще разкрия.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пречупвам погледа в сенките,
    изписани от времето,
    предвиждам с теб безсилие
    да си взема бремето.

    Чудесен стих! Много ми харесва, многооо...

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...