27.11.2008 г., 18:30

Потайностите на загадъчното

731 0 1
От потайностите на загадъчното
в безвремието на очите ти
Слънцето е над порядъчното,
обгърни ме с косите си. 

И пътищата са забравени,
въздишката преднамерено подправена,
тези грижи са предвидени,
мисълта ти е оставена.

Пречупвам погледа в сенките,
изписани от времето,
предвиждам с теб безсилие
да си взема бремето.

Отливаш малко от сълзите,
мразя да ги пия.
Бягах срещу вълните,
невидимото ще разкрия.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пречупвам погледа в сенките,
    изписани от времето,
    предвиждам с теб безсилие
    да си взема бремето.

    Чудесен стих! Много ми харесва, многооо...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...