Потайностите на загадъчното
в безвремието на очите ти
Слънцето е над порядъчното,
обгърни ме с косите си.
И пътищата са забравени,
въздишката преднамерено подправена,
тези грижи са предвидени,
мисълта ти е оставена.
Пречупвам погледа в сенките,
изписани от времето,
предвиждам с теб безсилие
да си взема бремето.
Отливаш малко от сълзите,
мразя да ги пия.
Бягах срещу вълните,
невидимото ще разкрия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Георгиев Всички права запазени