Потайностите на загадъчното
в безвремието на очите ти
Слънцето е над порядъчното,
обгърни ме с косите си.
И пътищата са забравени,
въздишката преднамерено подправена,
тези грижи са предвидени,
мисълта ти е оставена.
Пречупвам погледа в сенките,
изписани от времето,
предвиждам с теб безсилие
да си взема бремето.
Отливаш малко от сълзите,
мразя да ги пия.
Бягах срещу вълните,
невидимото ще разкрия.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Георгиев Todos los derechos reservados