19 мая 2007 г., 14:03

Потомък на България

853 0 10

На воини горди съм потомък.
На Орфей в земята съм роден.
Душата  ми, от древността отломък,
не понася да изпада в плен.

Поезия вековна е кръвта ми.
Историята с ръцете ми твори.
Наситена  с плам е мисълта ми,
теб, Родино, в стих да претвори.

Страна измъчена и тъй велика,
преминала през тъмни векове.
Сега си модерна и открита,
гордост за твоите синове.

Богатства дала на света безчет,
писменост, култура и таланти.
Прославят те и днес навред
надарени певци и музиканти.

Ще минат още хиляди години,
нови поколения ще ни сменят,
но ти ще си желаната Родина
и сърца за тебе ще туптят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дали сме писменост на много народи, но кой днес цени кирилицата се питам аз, навсякъде по улиците и сградите се виждат латински букви, затова ли я имаме тази хубава писменост, за да се кланяме на европейския съюз и неговите членки, където нито една страна от тях няма нито един надпис на кирилица, минавайки с оправданието, че не могат да я четат. Не че не могат, а са мързеливи народи. Стихотворението е много хубаво, поздравления.
  • Чудесен стих! Нека даде малко самочувствие и позитивизъм на скептиците! Поздрави от мен, Васил! Радвам се, че те чета и тук!
  • Много ми хареса, патриот си ти.И победител. С обич.
  • хубаво написано. Поздрав
  • Благодаря Ви Веска,Ани,Креми,Таня и Галя. Поздрави и бъдете щастливи.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...