Потомък на България
На воини горди съм потомък.
На Орфей в земята съм роден.
Душата ми, от древността отломък,
не понася да изпада в плен.
Поезия вековна е кръвта ми.
Историята с ръцете ми твори.
Наситена с плам е мисълта ми,
теб, Родино, в стих да претвори.
Страна измъчена и тъй велика,
преминала през тъмни векове.
Сега си модерна и открита,
гордост за твоите синове.
Богатства дала на света безчет,
писменост, култура и таланти.
Прославят те и днес навред
надарени певци и музиканти.
Ще минат още хиляди години,
нови поколения ще ни сменят,
но ти ще си желаната Родина
и сърца за тебе ще туптят.
© Васил Георгиев All rights reserved.
