p74poli (ЛЪЧИСТА)
5 297

11 июл. 2015 г., 18:46

Потребни

Поэзия » Философская

592 0 2

Потребни

Врязани сме в своята съдба
от тишина и вселенска далечност,
сред ек от безсмъртна тръба
и полета от смътна човечност.

Светът го притегляме с длани.
Дерзаем сред мрак, светлина.
Потребни, свещени, избрани...
Сега разбирам толкова неща!

Нека зрее цялата далечност!
Боже, колко щедър е света!
Има обич, красота и вечност.
Те са тук в простора. У дома.

Лъчиста

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

limeruna (Йоана)

„тук в простора. У дома.“ Харесах!

2015-07-11T21:59:14+03:00
Brezar111 (Людмил Нешев)

Изглеждаме толкова нищожни на фона на цялото, но в нас и край нас има всичко необходимо, за да отглеждаме и надграждаме мъничкия си свят до една уютна и чиста вселена сред Вселената.

2015-07-11T21:15:48+03:00

Выбор редактора

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.8K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.7K 5.0