Потребни
Врязани сме в своята съдба
от тишина и вселенска далечност,
сред ек от безсмъртна тръба
и полета от смътна човечност.
Светът го притегляме с длани.
Дерзаем сред мрак, светлина.
Потребни, свещени, избрани...
Сега разбирам толкова неща!
Нека зрее цялата далечност!
Боже, колко щедър е света!
Има обич, красота и вечност. ...