Jul 11, 2015, 6:46 PM

Потребни

591 0 2

 

Потребни

 

Врязани сме в своята съдба
от тишина и вселенска далечност,
сред ек от безсмъртна тръба
и полета от смътна човечност.


Светът го притегляме с длани.
Дерзаем сред мрак, светлина.
Потребни, свещени, избрани...
Сега разбирам толкова неща!

 

Нека зрее цялата далечност!
Боже, колко щедър е света!
Има обич, красота и вечност.
Те са тук в простора. У дома.

 

Лъчиста

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ЛЪЧИСТА All rights reserved.

Comments

Comments

  • „тук в простора. У дома.“ Харесах!
  • Изглеждаме толкова нищожни на фона на цялото, но в нас и край нас има всичко необходимо, за да отглеждаме и надграждаме мъничкия си свят до една уютна и чиста вселена сред Вселената.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...