Ела до мен и тихо приседни,

с мълчанието си поговори ми.

Ще те слушам,

а после ще разсъждавам на глас,

ти знаеш, че това умея аз,

а може и писмо да ти напиша,

от онези класически писма,

на лист хартия с химикал в ръка.

Ела до мен и нежно докосни ме,

хвани ръката ми и с енергията си дари ме.

Ще усетя вибрациите ти около мен

и ще се успокоя,

ти знаеш, че имам нужда от това,

а може и цвете да ми подариш в саксия,

но нека бъде с цветове и да е живо.

Ела до мен и приказка ми разкажи,

за феи и вълшебници от далечни страни.

Ще се превърна в дете с любопитни и учудени очи,

ти знаеш, че реалността понякога ужасно ни тежи,

а може и в омагьосана принцеса да се въплатя,

очаквайки да ме спасиш и с целувка да ме преродиш.

Ела до мен и този път с думи говори ми,

целувките са важни,

но съм жадна за слова,

ти знаеш, колко нужно е това,

а може и песен да ми посветиш сега,

за нас, за любовта и за красивите малки неща...

Нел, 10.11.2009