Ела до мен и тихо приседни,
с мълчанието си поговори ми.
Ще те слушам,
а после ще разсъждавам на глас,
ти знаеш, че това умея аз,
а може и писмо да ти напиша,
от онези класически писма,
на лист хартия с химикал в ръка.
Ела до мен и нежно докосни ме,
хвани ръката ми и с енергията си дари ме.
Ще усетя вибрациите ти около мен
и ще се успокоя,
ти знаеш, че имам нужда от това,
а може и цвете да ми подариш в саксия,
но нека бъде с цветове и да е живо.
Ела до мен и приказка ми разкажи,
за феи и вълшебници от далечни страни.
Ще се превърна в дете с любопитни и учудени очи,
ти знаеш, че реалността понякога ужасно ни тежи,
а може и в омагьосана принцеса да се въплатя,
очаквайки да ме спасиш и с целувка да ме преродиш.
Ела до мен и този път с думи говори ми,
целувките са важни,
но съм жадна за слова,
ти знаеш, колко нужно е това,
а може и песен да ми посветиш сега,
за нас, за любовта и за красивите малки неща...
Нел, 10.11.2009
© Нели Йорданова Todos los derechos reservados