Потрепва тихият конец в безкрая
Пингвините на дните се поклащат.
Светът е само тъмен стон.
И ЕсЕмЕс, че някого изпращат
в студено място без подслон.
Потрепва тихият конец в безкрая,
безмълвие го кара да трепти
и тайнствено с невидим край да вае
на времето последните мечти.
Ръката треморно се колебае
за своя недослучен автограф.
Самотен пес към месечина лае,
че бог е просто непристъпен гаф.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
