Пингвините на дните се поклащат.
Светът е само тъмен стон.
И ЕсЕмЕс, че някого изпращат
в студено място без подслон.
Потрепва тихият конец в безкрая,
безмълвие го кара да трепти
и тайнствено с невидим край да вае
на времето последните мечти.
Ръката треморно се колебае
за своя недослучен автограф.
Самотен пес към месечина лае,
че бог е просто непристъпен гаф.
© Младен Мисана All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
