10 авг. 2008 г., 11:28

Потъмняло сребро

Поэзия » Философская

834 0 11

Ех, потъмняло сребро, в теб оглежда се лъч лунен,
като прашинка притулва се лениво в мен...
Да се въззема ли ...от блясъка му тъжен...
Полумъртва ли съм...или плод забравен?
Изгонена ли Ева от Рая?
Или прегоряла стара хартия?
Дали пък още съм недозрял плод,
очакващ съзряването свое?
А може би многострадална Геновева
или плачеща съвременна Офелия?
С венец от полски цветя...да съм самодива
и тихо, тихо Хамлет да зова - прободи ме!
Такава ...не искам да бъда...
А лъчът лъснал среброто, заглежда се уморено...
А същността ми недогоряла скрива го...заблудена...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

Абсолютно съгласна с Дочка! Категорично! Ще гледаш слънчеви лъчи и по-малко ще лъскаш сребро, собено пък на лунна светлина! Усмивки за теб!

2008-08-12T19:38:53+03:00
perfectstranger (Димитър Станчев)

Всъщност ти си истинска,себе си,неподправена с поезията,която пишеш!

2008-08-11T18:13:35+03:00
natiii (Наташа Басарова)

Чудесен стих!!!Аплодисменти,Мариолче!!!

2008-08-11T14:13:07+03:00
EliTa (Ели)

Горим от въпроси, от думи, от копнежи...
Поздав за откровението!

2008-08-11T00:14:14+03:00
враната (Маргарита Василева)

Всичко това си ти,Тюркоазена и даже още повече!!!

2008-08-10T21:04:29+03:00