Потънала в спомени
Пак е юли.
Още мога да танцувам и те каня на блус.
Търся ръката на спомена.
Ъгълът просто мълчи.
Намирам посока и път,
а някой пита :
- ЛЮБОВТА има ли дъх,
а дали си щастлива с тази
восъчна връв?
Стъпвам без твоите нозе,
полека, за двама.
Отново имам криле.
Мойта обич не страда.
Естествено през юли
нишките на спомена летят
и изпреварват времето - върнато назад.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
