Пак е юли.
Още мога да танцувам и те каня на блус.
Търся ръката на спомена.
Ъгълът просто мълчи.
Намирам посока и път,
а някой пита :
- ЛЮБОВТА има ли дъх,
а дали си щастлива с тази
восъчна връв?
Стъпвам без твоите нозе,
полека, за двама.
Отново имам криле.
Мойта обич не страда.
Естествено през юли
нишките на спомена летят
и изпреварват времето - върнато назад.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
