Потънали в очите на зората...
Отчаяно ще жънем страхове -
потънали в очите на зората,
ще плащаме горчиви грехове -
заровили мечтите си в земята...
Отчаяно ще търсим мъдростта
в души, повратно остарели,
ще срещнем дързост и тъга
в стени, от болка опустели...
Ще ни заблъска яростно света -
наситил се на пръснатата обич,
ще пием загорчала красота -
до следващия поетичен повик...
Във него ще открием самота,
ала ще бъдем истински щастливи,
в куплетите ще скрием любовта,
която ни опази живи...
© Радосвета Петрова Все права защищены
Дерзай!