16 июн. 2019 г., 20:31

Потърси ме

1.1K 1 2

Играем си на криеница с любовта

А, аз се уморих да не принадлежа

Целувам безжизненото ти тяло

Защото всеки път си някъде, но не и с мен

Потъвам в празния ти поглед

Като камък хвърлен във вода

Опитващ да стигне дъното на душата ти

Но тя отдавна е при друг

Издишвам част от мен, за да оцелея

Изплувам все по-малко себе си отколкото потъвах

Искам да извикам

Но няма да ме чуеш

Празнотата ти образува ехо

А, думите се блъскат в мен отново

Като вълни

Потапят ме все по-дълбоко

Губя себе си търсейки теб

Мълчанието ми е в синхрон с твоето

Като буца заседнала в гърлото

Задавям се с неизказани чувства

И сега ти пиша, за да ме прочетеш

Вътре в теб съм

Ако ти остане време-

Потърси ме

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Габриела ДЕ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...