16 июн. 2019 г., 20:31

Потърси ме

1.1K 1 2

Играем си на криеница с любовта

А, аз се уморих да не принадлежа

Целувам безжизненото ти тяло

Защото всеки път си някъде, но не и с мен

Потъвам в празния ти поглед

Като камък хвърлен във вода

Опитващ да стигне дъното на душата ти

Но тя отдавна е при друг

Издишвам част от мен, за да оцелея

Изплувам все по-малко себе си отколкото потъвах

Искам да извикам

Но няма да ме чуеш

Празнотата ти образува ехо

А, думите се блъскат в мен отново

Като вълни

Потапят ме все по-дълбоко

Губя себе си търсейки теб

Мълчанието ми е в синхрон с твоето

Като буца заседнала в гърлото

Задавям се с неизказани чувства

И сега ти пиша, за да ме прочетеш

Вътре в теб съм

Ако ти остане време-

Потърси ме

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Габриела ДЕ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...