Играем си на криеница с любовта
А, аз се уморих да не принадлежа
Целувам безжизненото ти тяло
Защото всеки път си някъде, но не и с мен
Потъвам в празния ти поглед
Като камък хвърлен във вода
Опитващ да стигне дъното на душата ти
Но тя отдавна е при друг
Издишвам част от мен, за да оцелея
Изплувам все по-малко себе си отколкото потъвах
Искам да извикам
Но няма да ме чуеш
Празнотата ти образува ехо
А, думите се блъскат в мен отново
Като вълни
Потапят ме все по-дълбоко
Губя себе си търсейки теб
Мълчанието ми е в синхрон с твоето
Като буца заседнала в гърлото
Задавям се с неизказани чувства
И сега ти пиша, за да ме прочетеш
Вътре в теб съм
Ако ти остане време-
Потърси ме
© Габриела ДЕ Всички права запазени