Потъваш

aap (Ангел)
868 3594

27 окт. 2016 г., 21:44

Поэзия

203 1 2

Миг, минута, съчувствие и болка!

От нищото изплува самота.

От надеждата, че хубавото чака!?

Потъваш в мътната вода.

Миг, минута, часове...

За времето, забързаното...

В мистерии обвито.

Очакване, заблуда, болка, страст.

Оставаш с своите съмнения.

Нима...!?

Толкова отчаян си,

че себе си превърнал си във роб!?

И свойте болки бъркаш с престъпления.

Отстъпваш, даваш свобода и страст.

Но за какво ли?

Те не те разбират, мислят я за простота.

И пак потъваш в самота.

Таз същата, от която губиш си съня.

aap (Ангел)

2016-10-27T22:17:36+03:00

Много вярно е точно!Благодаря за коментара Васе!Докостна ме!!!
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2016-10-27T22:01:02+03:00

"И пак потъваш в самота"
Самотата е спасение от лошия свят, в който добрият е прост, а престъпникът става все по-богат. Харесах!

Поздрав!