Потъваш
Миг, минута, съчувствие и болка!
От нищото изплува самота.
От надеждата, че хубавото чака!?
Потъваш в мътната вода.
Миг, минута, часове...
За времето, забързаното...
В мистерии обвито.
Очакване, заблуда, болка, страст.
Оставаш с своите съмнения.
Нима...!?
Толкова отчаян си,
че себе си превърнал си във роб!?
И свойте болки бъркаш с престъпления.
Отстъпваш, даваш свобода и страст.
Но за какво ли?
Те не те разбират, мислят я за простота.
И пак потъваш в самота.
Таз същата, от която губиш си съня.
© Ангел All rights reserved.
