11 июн. 2008 г., 01:40

Повдигай ми, ветре, полите...

1.2K 0 11
Повдигай ми, ветре, полите,

та трън да им стана в очите

на всички онези жени -

ревниви до лудост дори.

 

Повдигай ги, ветре, нагоре,

повдигай ги - нямай умора!

Ей тъй - закачливо, лудешко...

Да трепне сърцето момчешко!

 

Повдигай ги сръчно, ритмично...

Аз, ветре, така най-обичам!

Да съм точно онази жена,

след която обръщат глава,

 

след която въздишат на глас

и почти си умират от страст!

Не бързай да спираш с игрите -

повдигай ми, ветре, полите...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васка Мадарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...