Повдигай ми, ветре, полите...
та трън да им стана в очите
на всички онези жени -
ревниви до лудост дори.
Повдигай ги, ветре, нагоре,
повдигай ги - нямай умора!
Ей тъй - закачливо, лудешко...
Да трепне сърцето момчешко!
Повдигай ги сръчно, ритмично...
Аз, ветре, така най-обичам!
Да съм точно онази жена,
след която обръщат глава,
след която въздишат на глас
и почти си умират от страст!
Не бързай да спираш с игрите -
повдигай ми, ветре, полите...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Васка Мадарова Все права защищены
