Повече няма да правя така
*
„Здравей, мил дневник!
Днес е Понеделник -
нова седмица, ново начало,
пред мен е бъдещeто бяло.
Ще слушам само що говори ми главата,
защото писна ми последващо да си я блъскам във стената!”
Това неведнъж пишеше си Снежи,
след всяко свое разочарование -
нова страница в живота си да отбележи
и да не изпада в отчаяние.
Но да разкажа малко повече за Снежи:
Висока мацка - 1,75 см.
Носи бюстие на голо,
в коли се вози най-отпред
и в секса най-мрази... да е отдолу.
Но нека до тук описаното
преценката ви да не заблуждава,
напред изписаното
друго впечатление създава:
Снежи завършваше второто висше,
редовно спортува, стихотворения пише.
Свободно говори три западни езика
и да, знаеше какво е „мотика”.
За дискотека винаги слага обувките с тока
не ѝ пука, че ще стане още по-висока.
Ако Снежи на партито няма да дойде,
то... по-добре и вие вкъщи си стойте.
Не може, обаче, на човек във всичко тъй да му върви,
затуй съдбата я дари с „награда” -
pочти винаги... почти,
милата, все на грешния попада.
Последната подобна случка
се зароди в едно централно заведение,
сред весела компания и добро настроение.
Там тя беше редовна и се надяваше уж
да срещне и други, споделящи нейния вкус.
И докато леко отпиваше от чашата с вино,
към компанията се „join”[1]-на Явор Лутинов.
Тя обърна му внимание,
след като развълнувано на ухо ѝ споделиха
какъв бил неговият чар и обаяние
и че с него биха...
Тогава Снежи го погледна изпитателно,
такива като него са ѝ ясни -
красавци разни, барват се старателно.
Е, те, такива, знайте, че са най-опасни!
И докато другите обсъждаха „Какво ли той спортува?”
Той, видиш ли, започна точно с нея да флиртува!
“Желязна съм! Няма да се вържа!
Прекали ли - шамар ще му обърша!”
.................................................................
Но ето че барманката наредила
поредните два реда със текила,
на Снежи дисциплината се развалила
и вечерта в съвсем друга посока се развила...
И без много-много да се чуди - наивното у нея се пробуди.
„Този... Явор знае към кого да се насочи.
Изглежда мъж - улегнал, ерудиран.
(неуместно заключение от аклохола консумиран)
Този мъж
най-малкото ще става за веднъж.
Помисли си „Ще подходя предпазливо - за връзка няма да тая надежди”,
а той я гледа закачливо изпод добре оформените гъсти вежди.
Как вечерта приключи на всеки е известно,
какво се случи после - то е интересно.
Вече втoри ден Явор не звъни, не се обажда.
„Съобразява се със мен. Ха, страх го е да не досажда!
Обвързан? Не... Подобна версия е немислима.
Срамува се. Все пак аз бях... неотразима!”
И преди на „поредния провал” да замирише,
тя от опит знае, че първа не трябва да се обажда и пише!
Но той постна във фейсбук
новата песен на Рубикуб.
И за Снежи се възможността отвори
съвсем ‘непринудено’ да го заговори.
Той обаче не я отрази
и до ден днешен мълчи и си мълчи...
Какво да прави? Безмислено бе да се нервира.
Вътре в себе си тя знае, че го комплексира.
„Поуката е важна! Този път ще го преглътна!
Право каза мама по-дълго да играя ‘недостъпна’.
Добре, не е както историята с Наско или Гошо,
Петър... Стефан... Кольо или... Тошо.
Не искам да се сещам за Киро, Стоян,
Миро... Адо... Жоро... Дамян.
Добре, мил дневник, за миналото ще забравя
и повече така обещавам да не правя.
Виждам, че си ми вдигнал мерник.
Чао!
До следващия понеделник...”
Януари, 2013
© Сара Божикова Все права защищены