Повече няма да правя така

Повече няма да правя така

*

„Здравей, мил дневник!

Днес е Понеделник -

нова седмица, ново начало,

пред мен е бъдещeто бяло.

Ще слушам само що говори ми главата,

защото писна ми последващо да си я блъскам във стената!”

Това неведнъж пишеше си Снежи,

след всяко свое разочарование -

нова страница в живота си да отбележи

и да не изпада в отчаяние.

Но да разкажа малко повече за Снежи:

Висока мацка - 1,75 см.

Носи бюстие на голо,

в коли се вози най-отпред

и в секса най-мрази... да е отдолу.

Но нека до тук описаното

преценката ви да не заблуждава,

напред изписаното

друго впечатление създава:

Снежи завършваше второто висше,

редовно спортува, стихотворения пише.

Свободно говори три западни езика

и да, знаеше какво е „мотика”.

За дискотека винаги слага обувките с тока

не ѝ пука, че ще стане още по-висока.

Ако Снежи на партито няма да дойде,

то... по-добре и вие вкъщи си стойте.

Не може, обаче, на човек във всичко тъй да му върви,

затуй съдбата я дари с „награда” -

pочти винаги... почти,

милата, все на грешния попада.

Последната подобна случка

се зароди в едно централно заведение,

сред весела компания и добро настроение.

Там тя беше редовна и се надяваше уж

да срещне и други, споделящи нейния вкус.

И докато леко отпиваше от чашата с вино,

към компанията се „join”[1]-на  Явор Лутинов.

Тя обърна му внимание,

след като развълнувано на ухо ѝ споделиха

какъв бил неговият чар и обаяние

и  че с него биха...

Тогава Снежи го погледна изпитателно,

такива като него са ѝ ясни -

красавци разни, барват се старателно.

Е, те, такива, знайте, че са най-опасни!

И докато другите обсъждаха „Какво ли той спортува?”

Той, видиш ли, започна точно с нея да флиртува!

“Желязна съм! Няма да се вържа!

Прекали ли - шамар ще му обърша!”

.................................................................

Но ето че барманката наредила

поредните два реда със текила,

на Снежи дисциплината се развалила

и вечерта в съвсем друга посока се развила...

И без много-много да се чуди - наивното у нея се пробуди.

„Този... Явор знае към кого да се насочи.

Изглежда мъж - улегнал, ерудиран.

(неуместно заключение от аклохола консумиран)

Този мъж

най-малкото ще става за веднъж.

Помисли си „Ще подходя предпазливо - за връзка няма да тая надежди”,

а той я гледа закачливо изпод добре оформените гъсти вежди.

Как вечерта приключи на всеки е известно,

какво се случи после - то е интересно.

Вече втoри ден  Явор не звъни, не се обажда.

„Съобразява се със мен. Ха, страх го е да не досажда!

Обвързан? Не... Подобна версия е немислима.

Срамува се. Все пак аз бях... неотразима!”

И преди на „поредния провал” да замирише,

тя от опит знае, че първа не трябва да се обажда и пише!

Но той постна във фейсбук

новата песен на Рубикуб.

И за Снежи се  възможността отвори

съвсем  ‘непринудено’ да го заговори.

Той обаче не я отрази

и до ден днешен мълчи и си мълчи...

Какво да прави? Безмислено бе да се нервира.

Вътре в себе си тя знае, че го комплексира.

„Поуката е важна! Този път ще го преглътна!

Право каза мама по-дълго да играя ‘недостъпна’.

Добре, не е както историята с Наско или Гошо,

Петър... Стефан... Кольо или... Тошо.

Не искам да се сещам за Киро, Стоян,

Миро... Адо... Жоро... Дамян.

Добре, мил дневник, за миналото ще забравя

и повече така обещавам да не правя.

Виждам, че си ми вдигнал мерник.

Чао!

До следващия понеделник...”

Януари, 2013

[1] От английски - to join - присъединявам се