ПОВЕЧЕ ОТ ЛЮБОВ

Какво е това чувство,

което аз изпитвам?

Толкова силно и прекрасно,

толкова чисто и безценно.

И същевременно така разкъсва ме отвътре.

Това чувство към жена е.

Но жена за мен по-истинска

и от светлината на деня.

Жена така красива

като изгревът през пролетта.

Жена, която аз познавам откак

себе си дори и не познавах.

Тя във мене чувството събуди,

чувство, по-силно от любов.

Защото любовта умира,

но нашата не ще умре,

защото още неродена е!

Не, не искам да се ражда.

Нима туй, що веднъж роди се,

рано или късно няма да умре?!

Не намирам думи

как това във мене да опиша.

Когато видя я, макар и все тъй рядко,

сърцето в мене пламва от едничка само ми искрица.

Когато я докосна,

нещо Райско гали всички мои сетива.

Когато я прегърна

и целуна по бузата като приятел,

тогава чувството най-силно е във мене.

И зная, че само туй ми стига.

Само таз искрица, за да бъда аз щастлив.

Когато зърна я за кратко,

всичко спира и забравям самотата.

Макар със нея да съм пак самотен,

защото не е моя тя,

няма и да бъде, защото може би

не трябва и да бъде.

Не искам да я губя!

Но аз знам, че макар и така,

тя винаги ще си остане

моето слънчице в нощта,

моя единствена в света!