27 июн. 2019 г., 10:53

Повече от нула

648 0 0

На плажа съм аз в детството си ранно,

строя си замъци и кулички от пясък.

Но тоз неканен хулиган от мен, прибоят,

със воден юмрук като желязо удряше ги ах,

мечтите мои детски правеше на прах.

 

Но аз не се отказвах, замъци и кули пак строях,

водата буташе ги, но на пост пак бях.

И борихме се с нея в детството красиво,

издигаха се, после падаха отново пясъчните кули,

далечни бяха времената ми от детството щастливи.

 

И днес отново на брега съм, кули да строя,

но вече всичко е различно.

Отминало е детството красиво, прозаично,

живот сериозен тук отне ни го цинично.

 

А за живота мравки сме, той тъпче ни тъй тежко,

настъпва ни жестоко насериозно или по погрешка.

Върху ни стъпи ли със ходилата тежки,

размазва ни, потъпква сякаш със насмешка.

 

За него като мравки сме еднакво малки,

но само тъй изглеждаме сред пясъчните кули.

Със стойност едениците тъй ценни тук са малко,

изгубени те сред гората безполезни нули.

 

Да те настъпи в миг живота просто срива твойте кули!

И ако стъпкан ти от него някак се изправиш,

изграждаш си отново всико смазано от нула.

Тогава знай, че стойност имаш тук, а тази кула,

показва ни, че еденица си ти, просто повече от нула!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...