На плажа съм аз в детството си ранно,
строя си замъци и кулички от пясък.
Но тоз неканен хулиган от мен, прибоят,
със воден юмрук като желязо удряше ги ах,
мечтите мои детски правеше на прах.
Но аз не се отказвах, замъци и кули пак строях,
водата буташе ги, но на пост пак бях.
И борихме се с нея в детството красиво,
издигаха се, после падаха отново пясъчните кули,
далечни бяха времената ми от детството щастливи.
И днес отново на брега съм, кули да строя,
но вече всичко е различно. ...