29 мая 2014 г., 21:22

Повече от всичко

975 0 13

Сърцето алчно е и ненаситно,

каквото му дадеш, ще иска още!

Затуй люби ме и не питай

достатъчни ли са му тези нощи,

 

в които с обиграни пръсти

издигаш тялото ми над земята

и губя го, и ми го връщаш,

а пък душата ми се мята

 

между желанието да те мрази

задето толкоз те обича,

и ревността си да те пази

за цял живот. Че си ù Всичко!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Донова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Таня, ама направо ти завиждам, тук има коментари от много чели, чели, чели... много начетени поети...
    А аз си нямам такива... и ще се пукна от злоба и завист
    И с каква скорост само задобряваш!!!
    Подминаваш ме като пътен знак
    Е, как да не умре от злоба човек
    Да знаеш, много съм злобна в момента
  • Много ми хареса ! Обич от сърце !
  • Великолепно, Таня! Може би, най-доброто, което съм прочела от теб! Поздрав!!!
  • Поздрав за доброто стихо!
  • Таня, великолепна си в този стих! Аплодисменти!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...