29.05.2014 г., 21:22

Повече от всичко

966 0 13

Сърцето алчно е и ненаситно,

каквото му дадеш, ще иска още!

Затуй люби ме и не питай

достатъчни ли са му тези нощи,

 

в които с обиграни пръсти

издигаш тялото ми над земята

и губя го, и ми го връщаш,

а пък душата ми се мята

 

между желанието да те мрази

задето толкоз те обича,

и ревността си да те пази

за цял живот. Че си ù Всичко!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Таня, ама направо ти завиждам, тук има коментари от много чели, чели, чели... много начетени поети...
    А аз си нямам такива... и ще се пукна от злоба и завист
    И с каква скорост само задобряваш!!!
    Подминаваш ме като пътен знак
    Е, как да не умре от злоба човек
    Да знаеш, много съм злобна в момента
  • Много ми хареса ! Обич от сърце !
  • Великолепно, Таня! Може би, най-доброто, което съм прочела от теб! Поздрав!!!
  • Поздрав за доброто стихо!
  • Таня, великолепна си в този стих! Аплодисменти!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...