29 may 2014, 21:22

Повече от всичко

  Poesía
974 0 13

Сърцето алчно е и ненаситно,

каквото му дадеш, ще иска още!

Затуй люби ме и не питай

достатъчни ли са му тези нощи,

 

в които с обиграни пръсти

издигаш тялото ми над земята

и губя го, и ми го връщаш,

а пък душата ми се мята

 

между желанието да те мрази

задето толкоз те обича,

и ревността си да те пази

за цял живот. Че си ù Всичко!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Таня, ама направо ти завиждам, тук има коментари от много чели, чели, чели... много начетени поети...
    А аз си нямам такива... и ще се пукна от злоба и завист
    И с каква скорост само задобряваш!!!
    Подминаваш ме като пътен знак
    Е, как да не умре от злоба човек
    Да знаеш, много съм злобна в момента
  • Много ми хареса ! Обич от сърце !
  • Великолепно, Таня! Може би, най-доброто, което съм прочела от теб! Поздрав!!!
  • Поздрав за доброто стихо!
  • Таня, великолепна си в този стих! Аплодисменти!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...