Когато тя обича повече от всичко,
съвсем забравя да обича себе си,
сънува кратко, между два и нищото,
и после се живее като вещица.
С последната си кръв воюва някъде,
където никой не държи ръката ù,
и дълго вярва на поредното разпятие,
докато се препъне в самотата си.
Докато види гарваните в шепа ангели,
кръжащи всяка вечер над леглото ù.
Тогава тя умира. Красотата ù
кинжално се завихря насред нотите, ...