theheart-ofthefire (Рени Бакалова)
19 204
10.09.2011 г., 12:07 ч.

Повече от всичко 

  Поезия » Друга
1147 1 13

Когато тя обича повече от всичко,

съвсем забравя да обича себе си,

сънува кратко, между два и нищото,

и после се живее като вещица.

 

С последната си кръв воюва някъде,

където никой не държи ръката ù,

и дълго вярва на поредното разпятие,

докато се препъне в самотата си.

 

Докато види гарваните в шепа ангели,

кръжащи всяка вечер над леглото ù.

Тогава тя умира. Красотата ù

кинжално се завихря насред нотите,

 

с които всички смърти я приканват

да мърка в двора на изгубеното утре.

А тя мълчи. По-тежка от прощаване.

И е съвсем чуплива. Ала няма счупване.

 

Когато тя обича повече от всичко,

не искаш да поглеждаш във очите ù,

тя става Магдалена и Мария. И е тихо,

когато изтезава тихичко мечтите си

 

във името на онзи някого без име,

(наместо него, тя сънува писъци).

Накрая просто няма как да го обича.

Защото силните обичат силните...

© Рени Бакалова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??