Повече от всичко
Когато тя обича повече от всичко,
съвсем забравя да обича себе си,
сънува кратко, между два и нищото,
и после се живее като вещица.
С последната си кръв воюва някъде,
където никой не държи ръката ù,
и дълго вярва на поредното разпятие,
докато се препъне в самотата си.
Докато види гарваните в шепа ангели,
кръжащи всяка вечер над леглото ù.
Тогава тя умира. Красотата ù
кинжално се завихря насред нотите,
с които всички смърти я приканват
да мърка в двора на изгубеното утре.
А тя мълчи. По-тежка от прощаване.
И е съвсем чуплива. Ала няма счупване.
Когато тя обича повече от всичко,
не искаш да поглеждаш във очите ù,
тя става Магдалена и Мария. И е тихо,
когато изтезава тихичко мечтите си
във името на онзи някого без име,
(наместо него, тя сънува писъци).
Накрая просто няма как да го обича.
Защото силните обичат силните...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рени Бакалова Всички права запазени
