10 sept 2011, 12:07

Повече от всичко

  Poesía » Otra
1.5K 1 13

Когато тя обича повече от всичко,

съвсем забравя да обича себе си,

сънува кратко, между два и нищото,

и после се живее като вещица.

 

С последната си кръв воюва някъде,

където никой не държи ръката ù,

и дълго вярва на поредното разпятие,

докато се препъне в самотата си.

 

Докато види гарваните в шепа ангели,

кръжащи всяка вечер над леглото ù.

Тогава тя умира. Красотата ù

кинжално се завихря насред нотите,

 

с които всички смърти я приканват

да мърка в двора на изгубеното утре.

А тя мълчи. По-тежка от прощаване.

И е съвсем чуплива. Ала няма счупване.

 

Когато тя обича повече от всичко,

не искаш да поглеждаш във очите ù,

тя става Магдалена и Мария. И е тихо,

когато изтезава тихичко мечтите си

 

във името на онзи някого без име,

(наместо него, тя сънува писъци).

Накрая просто няма как да го обича.

Защото силните обичат силните...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рени Бакалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • БРАВИСИМО!!!!!!!!
    Харесвам поезията ти, но този стих е от онези - с деветте вала...
    !!!
    (много мое усещане...)
  • Поздравления, Рени! Прочетох и други твои стихотворения. Впечатлена съм.
  • Пловдивско чудо в действие...
  • страхотен текст, страхотна поанта!
    впечатлена съм от поезията ти, Рени!

    п.п. Мария Магдалена не е името й...Тя се казва Мария, родената в град Магдала.
  • Рени!
    Нямам думи! Силно, образно......
    Браво!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...