10 sept 2011, 12:07

Повече от всичко

  Poesía » Otra
1.5K 1 13

Когато тя обича повече от всичко,

съвсем забравя да обича себе си,

сънува кратко, между два и нищото,

и после се живее като вещица.

 

С последната си кръв воюва някъде,

където никой не държи ръката ù,

и дълго вярва на поредното разпятие,

докато се препъне в самотата си.

 

Докато види гарваните в шепа ангели,

кръжащи всяка вечер над леглото ù.

Тогава тя умира. Красотата ù

кинжално се завихря насред нотите,

 

с които всички смърти я приканват

да мърка в двора на изгубеното утре.

А тя мълчи. По-тежка от прощаване.

И е съвсем чуплива. Ала няма счупване.

 

Когато тя обича повече от всичко,

не искаш да поглеждаш във очите ù,

тя става Магдалена и Мария. И е тихо,

когато изтезава тихичко мечтите си

 

във името на онзи някого без име,

(наместо него, тя сънува писъци).

Накрая просто няма как да го обича.

Защото силните обичат силните...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рени Бакалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • БРАВИСИМО!!!!!!!!
    Харесвам поезията ти, но този стих е от онези - с деветте вала...
    !!!
    (много мое усещане...)
  • Поздравления, Рени! Прочетох и други твои стихотворения. Впечатлена съм.
  • Пловдивско чудо в действие...
  • страхотен текст, страхотна поанта!
    впечатлена съм от поезията ти, Рени!

    п.п. Мария Магдалена не е името й...Тя се казва Мария, родената в град Магдала.
  • Рени!
    Нямам думи! Силно, образно......
    Браво!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...