Повече от всичко
Когато тя обича повече от всичко,
съвсем забравя да обича себе си,
сънува кратко, между два и нищото,
и после се живее като вещица.
С последната си кръв воюва някъде,
където никой не държи ръката ù,
и дълго вярва на поредното разпятие,
докато се препъне в самотата си.
Докато види гарваните в шепа ангели,
кръжащи всяка вечер над леглото ù.
Тогава тя умира. Красотата ù
кинжално се завихря насред нотите,
с които всички смърти я приканват
да мърка в двора на изгубеното утре.
А тя мълчи. По-тежка от прощаване.
И е съвсем чуплива. Ала няма счупване.
Когато тя обича повече от всичко,
не искаш да поглеждаш във очите ù,
тя става Магдалена и Мария. И е тихо,
когато изтезава тихичко мечтите си
във името на онзи някого без име,
(наместо него, тя сънува писъци).
Накрая просто няма как да го обича.
Защото силните обичат силните...
© Рени Бакалова All rights reserved.
