23 нояб. 2011 г., 16:55

Повече от всичко това

738 0 5

От сърце раздавам, колкото мога...
На всички ще се опитам да помогна...
Всеки ден на Бога ще благодаря,
че съм жива и ме е благословил
с тази сила да видя деня и нощта!

Никой не забелязва красотата,
която го заобикаля...
Никой не вижда колко
е красива пролетта...
Колко е снежна бялата зима...
И колко сила носи есента...

Даже и димът от цигара
има своя красива страна...
Как се разкъсва като
пара, излизаща от гореща чаша
в студа...

А ти?
Забелязвал ли си как
морето се бушува през деня
и как вечер е огряно от лунна светлина...
Заслушвал ли си се в на птичките песента
и излизал ли си просто ей така
да се порадваш на света?

Един ден отиди на върха на някоя планина
и слушай вятъра...
Той ще ти разкрие мойта тайна:
Готова съм всичко това с теб да споделя,
че даже и да ти го подаря...
Само за един миг, в който ще те видя...
И ще се чувствам по-велика от всичко това...
За един миг,
преди да изгубя отново твоята следа и да се откажа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...