Nov 23, 2011, 4:55 PM

Повече от всичко това

  Poetry » Love
735 0 5

От сърце раздавам, колкото мога...
На всички ще се опитам да помогна...
Всеки ден на Бога ще благодаря,
че съм жива и ме е благословил
с тази сила да видя деня и нощта!

Никой не забелязва красотата,
която го заобикаля...
Никой не вижда колко
е красива пролетта...
Колко е снежна бялата зима...
И колко сила носи есента...

Даже и димът от цигара
има своя красива страна...
Как се разкъсва като
пара, излизаща от гореща чаша
в студа...

А ти?
Забелязвал ли си как
морето се бушува през деня
и как вечер е огряно от лунна светлина...
Заслушвал ли си се в на птичките песента
и излизал ли си просто ей така
да се порадваш на света?

Един ден отиди на върха на някоя планина
и слушай вятъра...
Той ще ти разкрие мойта тайна:
Готова съм всичко това с теб да споделя,
че даже и да ти го подаря...
Само за един миг, в който ще те видя...
И ще се чувствам по-велика от всичко това...
За един миг,
преди да изгубя отново твоята следа и да се откажа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...