Поведи ме

Комментарии

• 

  iren5 (Ирен)

  Любо, много е хубаво това което си написал. Благодаря ти! И ще ти споделя една "тайна" . Преди може би около 5 години, писах стихчета почти всеки ден. Изригваха, като вулкан. После се регистрирах в разни сайтове, както и в този тук и почнах да чета, какво публикуват в тях. И открих, че поетите и поетесите пишат често за същите неща, които и аз, само че в пъти по-добре. И почнах да пиша много много по-рядко.

  2016-07-25T21:17:35+03:00
• 

  Genereux (Любомир Попов)

  Съгласен съм с теб Ирен:
  
  Макар в косите преспи да белеят
  и бавно да угасват сетивата,
  искриците надежда в теб живеят
  и молиш се да сетиш топлината -
  на две очи, които се усмихват,
  когато ги погалиш нежно с длан,
  а две души в мълчание притихват
  в очакване на онзи миг желан,
  за две тела, копнели да се слеят,
  за сетен път узнали любовта
  и после бавно, бавно да изтлеят -
  един на друг, обрекли вечността...
  
  Приятна вечер!

  2016-07-25T19:12:47+03:00
• 

  iren5 (Ирен)

  Така е Любо. Хубаво е да го знаем това от 1 лице, ед.ч , нали?
  Благодаря ти!

  2016-07-24T12:58:19+03:00
• 

  Genereux (Любомир Попов)

  Любовта не се интересува дали косите ни са посребрени. Важното е да има пламък в зениците. Чудесно си го казала!

  2016-07-23T21:57:29+03:00
• 

  iren5 (Ирен)

  Благодаря, Христо!

  2016-07-21T18:40:16+03:00