Поведи ме

Поэзия » Любовная

731 2 13

Забрави,

че има интересен филм след новините.

Целуни ме,

когато слънцето залязва зад брезите.

Поведи ме,

с палава усмивка на вълшебно пътешествие.

Без багаж.

Забрави за вещите.

И какво като

посребрели са косите ни?

Ще се къпем

двамата, както някога във вълните.

Ще се топлим

от пламъка на другия в зениците.

И ще литнем

после на седмото небе, като птиците...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

iren5 (Ирен)

Любо, много е хубаво това което си написал. Благодаря ти! И ще ти споделя една "тайна" . Преди може би около 5 години, писах стихчета почти всеки ден. Изригваха, като вулкан. После се регистрирах в разни сайтове, както и в този тук и почнах да чета, какво публикуват в тях. И открих, че поетите и поетесите пишат често за същите неща, които и аз, само че в пъти по-добре. И почнах да пиша много много по-рядко.

2016-07-25T21:17:35+03:00
Genereux (Любомир Попов)

Съгласен съм с теб Ирен:

Макар в косите преспи да белеят
и бавно да угасват сетивата,
искриците надежда в теб живеят
и молиш се да сетиш топлината -
на две очи, които се усмихват,
когато ги погалиш нежно с длан,
а две души в мълчание притихват
в очакване на онзи миг желан,
за две тела, копнели да се слеят,
за сетен път узнали любовта
и после бавно, бавно да изтлеят -
един на друг, обрекли вечността...

Приятна вечер!

2016-07-25T19:12:47+03:00
iren5 (Ирен)

Така е Любо. Хубаво е да го знаем това от 1 лице, ед.ч , нали?
Благодаря ти!

2016-07-24T12:58:19+03:00
Genereux (Любомир Попов)

Любовта не се интересува дали косите ни са посребрени. Важното е да има пламък в зениците. Чудесно си го казала!

2016-07-23T21:57:29+03:00
iren5 (Ирен)

Благодаря, Христо!

2016-07-21T18:40:16+03:00