16 янв. 2011 г., 23:13

Повей

799 0 1

Топъл  и неканен, носталгичен повей,

отмята тънките треви и носи стъпки,

затихващи, но тропащи с ритъма,

напиращ зад едни гърди.

 

Птица над главата ми лети и въздуха раздвижва,

каца сред разпъпилите пъпки

и друга птица оттук летеше и откри –

разцъфнали са клонки, заухали са цветя.

 

Лек ветрец плясък на крила донесе

и може би пейзажа промени,

отлетя от сърцето на гората птица,

не видях я, но виждал съм преди.

 

Люлеещи крила блясък във очите

на премяна от искряща перушина,

рикошет от слънчеви лъчи.

 

Ти отиваш,

а перце от от тебе тук остана.

Вятърът го носи и сега –

топъл и безкрайно нежен,

носи хиляди неща.

 

И навлиза вътре като мелодия,

връща отминалите повеи,

времето забавя.

Неразгадани чувства,

потънали на дъното,

бликат -

тайната на детската душа.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...