Зората ме помоли да постеля,
божурени листа по твоя път.
И аз изпълних нейната повеля –
разпръснах кадифе и розов цвят.
Че твоята снага да стъпва в меко
и пътят ти да блесне очертан.
Със багрите на пролетното ехо –
в мистичност той да бъде извървян.
А щом достигнеш края на листата,
ще има там само една душа,
едно сърце и колене в земята.
Дочаках те – жадувана мечта!