13 июн. 2019 г., 11:34  

Повест за себе си

663 1 1

ПОВЕСТ ЗА СЕБЕ СИ

 

И аз съм сам стопанинът на къщата,

където не живее никой.

                 Атанас Далчев

 

Отвън заключил входната врата

и нейде в себе си захвърлил ключа;

захвърлил всяка глупава мечта

и всичко, дето с мъка бил научил.

 

Заключил входната врата и влязъл

през мръсния прозорец без стъкла,

отвътре пак било враждебно празно –

дори без книги и огледала,

 

дори и без саксии без цветя,

дори и без отдавна спрял часовник…

И тъй открил във всичко суета,

прелиствал листите на дни отровни.

 

И нямало възможност да излезе –

но да излиза вече той не щял;

почувствал, че е всъщност безполезен,

обесен на прозореца умрял.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Раммадан Л.К. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Доста минорно, но ми хареса.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...