13 июн. 2019 г., 11:34  

Повест за себе си

661 1 1

ПОВЕСТ ЗА СЕБЕ СИ

 

И аз съм сам стопанинът на къщата,

където не живее никой.

                 Атанас Далчев

 

Отвън заключил входната врата

и нейде в себе си захвърлил ключа;

захвърлил всяка глупава мечта

и всичко, дето с мъка бил научил.

 

Заключил входната врата и влязъл

през мръсния прозорец без стъкла,

отвътре пак било враждебно празно –

дори без книги и огледала,

 

дори и без саксии без цветя,

дори и без отдавна спрял часовник…

И тъй открил във всичко суета,

прелиствал листите на дни отровни.

 

И нямало възможност да излезе –

но да излиза вече той не щял;

почувствал, че е всъщност безполезен,

обесен на прозореца умрял.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Раммадан Л.К. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Доста минорно, но ми хареса.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...