Jun 13, 2019, 11:34 AM  

Повест за себе си

658 1 1

ПОВЕСТ ЗА СЕБЕ СИ

 

И аз съм сам стопанинът на къщата,

където не живее никой.

                 Атанас Далчев

 

Отвън заключил входната врата

и нейде в себе си захвърлил ключа;

захвърлил всяка глупава мечта

и всичко, дето с мъка бил научил.

 

Заключил входната врата и влязъл

през мръсния прозорец без стъкла,

отвътре пак било враждебно празно –

дори без книги и огледала,

 

дори и без саксии без цветя,

дори и без отдавна спрял часовник…

И тъй открил във всичко суета,

прелиствал листите на дни отровни.

 

И нямало възможност да излезе –

но да излиза вече той не щял;

почувствал, че е всъщност безполезен,

обесен на прозореца умрял.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Раммадан Л.К. All rights reserved.

Comments

Comments

  • Доста минорно, но ми хареса.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...