13 jun 2019, 11:34  

Повест за себе си

664 1 1

ПОВЕСТ ЗА СЕБЕ СИ

 

И аз съм сам стопанинът на къщата,

където не живее никой.

                 Атанас Далчев

 

Отвън заключил входната врата

и нейде в себе си захвърлил ключа;

захвърлил всяка глупава мечта

и всичко, дето с мъка бил научил.

 

Заключил входната врата и влязъл

през мръсния прозорец без стъкла,

отвътре пак било враждебно празно –

дори без книги и огледала,

 

дори и без саксии без цветя,

дори и без отдавна спрял часовник…

И тъй открил във всичко суета,

прелиствал листите на дни отровни.

 

И нямало възможност да излезе –

но да излиза вече той не щял;

почувствал, че е всъщност безполезен,

обесен на прозореца умрял.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Раммадан Л.К. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Доста минорно, но ми хареса.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...