13 jun 2019, 11:34  

Повест за себе си

662 1 1

ПОВЕСТ ЗА СЕБЕ СИ

 

И аз съм сам стопанинът на къщата,

където не живее никой.

                 Атанас Далчев

 

Отвън заключил входната врата

и нейде в себе си захвърлил ключа;

захвърлил всяка глупава мечта

и всичко, дето с мъка бил научил.

 

Заключил входната врата и влязъл

през мръсния прозорец без стъкла,

отвътре пак било враждебно празно –

дори без книги и огледала,

 

дори и без саксии без цветя,

дори и без отдавна спрял часовник…

И тъй открил във всичко суета,

прелиствал листите на дни отровни.

 

И нямало възможност да излезе –

но да излиза вече той не щял;

почувствал, че е всъщност безполезен,

обесен на прозореца умрял.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Раммадан Л.К. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Доста минорно, но ми хареса.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...