Повикай ме!

Поэзия

738 12 24

От края на земята ме повикай,

ще дойда още с първите лъчи,

или за мене вятъра разпитай,

при теб ще бъда рано - призори!

Сама съм и така ми се говори,

изгубих се във този тъжен свят!

Една врата след мене се затвори!

Повикай ме, по-близък и от брат!

Аз още пазя миг от тишината,

една тъй мъничка сълза!

Повикай ме от края на земята,

как искам с теб да мога да я споделя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

contessa (Светла Асенова)

!!!

2017-07-05T00:13:59+03:00
rumbic (Руми)

Вашата подкрепа ме трогва до сълзи, приятели! Благодаря ви сърдечно!

2017-05-10T12:20:40+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Браво, Иржи! Ставаме две! Така Руми ще има сигурна опора и ще може да върви спокойно и успешно!

2017-05-10T07:05:37+03:00
Иржи (Ирина Филипова)

Аз винаги ще съм до тебе,Руми-
на сън и на яве и ден и нощ,
да си поплачеш.Даже и без думи
ще ти предам от мойта мощ!

Не дръж в душата си тъга,сълзи-
виж,пълно е с приятели край теб!
Излей ги,само права стой! И ти
ще имаш сили,поглед горд напред!

2017-05-09T23:56:20+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Ако бях художник бих нарисувал картина която ще на река "Надежда".Една мъничка сълза ще напомня,че в нея са скрити всички несподелени чувства.
Поздравление!

2017-05-09T18:31:25+03:00