tanq_mezeva (Таня Мезева)
1590 21273
11 мар. 2015 г., 12:29

Повярвах... преродена 

  Поэзия » Философская
364 0 5

"Болката... не си я давам!" 
Повярвах ти. Не бе лъжа.
Душата беше окрилена
обгърната от любовта.
Изчистена от подозрения. 
Без куп въпроси... как можа?
Без катаклизмени прозрения 
и... мимолетни чудеса.
Не бе изпълнена с надежда, 
а с вяра в сбъдната мечта.
Затича се към сто премеждия
да превъзмогва с теб страха.
Захвърли зимните одежди. 
Наметна пролетна роса.
Проблеснал лъч в четирилистия, 
пробуди вятърно мига.
Да. Този миг тя бе копняла.
И преродена днес, сега,
политна... птица зажадняла 
да преоткрива небеса.

© Таня Мезева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздрави Таничка сърдечно се радвам за теб!Пролетта има магията да разцъфва и да дава крила!Сигурен съм че полетът ще ти хареса!Поздрави!!!
  • Красив полет!Поздравявам те за това!
  • Благодаря ви!
    Душите ни имат крила и не бива да ги оставяме да закърняват, каквото и да ни се случи!
  • Литни свободно щом сърцето иска! Харесах!
  • Хубаво е! Всеки от нас би могъл да полети на крилата на душата си, стига да го поиска.

    Поздравление, Таня!
Предложения
: ??:??