Повярвах... преродена
493
0
5
"Болката... не си я давам!"
Повярвах ти. Не бе лъжа.
Душата беше окрилена
обгърната от любовта.
Изчистена от подозрения.
Без куп въпроси... как можа?
Без катаклизмени прозрения
и... мимолетни чудеса.
Не бе изпълнена с надежда,
а с вяра в сбъдната мечта.
Затича се към сто премеждия
да превъзмогва с теб страха.
Захвърли зимните одежди.
Наметна пролетна роса.
Проблеснал лъч в четирилистия,
пробуди вятърно мига.
Да. Този миг тя бе копняла.
И преродена днес, сега,
политна... птица зажадняла
да преоткрива небеса.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
