Повярвай в невъзможната възможност
Съмненията мъчат те, аз знам.
Като игли – забили се подкожно.
Повярвай в невъзможната възможност,
крилете си ги подаряваш сам.
От камъните си изграждаш мост,
от теб до мен, или пък до звездите,
в сърцето твое отговорът скрит е,
тълпата нека гледа. Гол и бос,
къде е тръгнал този? И без път?
Повярвай само в любовта и мене,
без кратките минути на летене
животът равносилен е на смърт.
Аз птица съм – останала без глас
крилете ми отдавна не са бели,
дарявах ги на слепите недели –
дано прогледнали да видят нас...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
